Ще опиша накратко маршрута хижа по хижа и ден по ден. Трябва да отбележа, че физически не бяхме много добре подотвени и времето беше предимно дъждовно. Затова ако ви се стори, че сме се влачели по пътя, моного вероятно е да се окажете прави. Също ще споделя личните си впечатления от хижите, за които съм запазила спомените си.
Ден 1
За начало на нашият поход избрахме хижа Ком - стара.
За хижата мога да кажа само суперлативи, както и за хижаря Иван. Самата хижа е на удобно място, на около час и половина от връх Ком. На слизане от връх Ком, след като се запътите към кулата на Петрохан, много внимавайте, тям успяхме да се заблудим 2 пъти. Първо, заблеяни в красотата на планината, пропуснахме коловата маркировка, която и без друго не е много добра, и се отклонихме малко. Става въпрос за път, който тръгва на юг и пресича ливадите. Има колове и табели без надписи.
Вторият проблем ни беше пропускът на пътека, която продължава на югозапад, докато пътят свива в посока сръбско и започва да спуска.
Следващата хижа по пътя е хижа Петрохан. Там бяхме по обед, затова не останахме да пренощуваме. Хижата е приветлива на външен вид, но НЕ предлага храна. Поговорихме си с жижаря за 10на минути. беше любезен и ни показа пътя, по който да продължим.
Третото ни изгубване за деня беше на около 40 мин от крайната за деня хижа Пробойница. От широкия горски път се слиза по малка пътечка през гората. Ние успяхме да я пропуснем, и нея и табелата която я маркира, защото мястото беше цялото в големи кални участъци и локви. Повече си гледахме в краката, отколкото в пътя и маркировката. Ако вървите и вече 10 минути не виждате маркировка, по-добре се върнете до последната такава.
За хижа Пробойница ще споделя доброто си впечатление за храната, жената на хижаря готви превъзходно. Самата хижа не е с най-добрите условия спрямо цената за нощувка. Поне има топла вода и хижарят е приятен човек.
Ден 2
Ако случайно някой ви предложи да ви откара от хижа Пробойница до Гара Лакатник, няма никакъв смисъл да отказвате за да запазите неосквернено пътешествието ви. До гарата е асфалтов път с виеща се серпентина и болките в стъпалата са неизбежни. Има и още една причина да приемете. Ако сте в летния сезон и на следващата хижа Тръстеная е започнало брането на малини, може би ще ви се иска да я пропуснете и да отидете направо на следващата хижа Лескова. От Гара Лакатник до хижа Тръстеная е отново асфалтов път, който на места се избягва от туристическа пътека. Като цяло отново важи същият съвет - ако някой любезен човек ви предложи да ви "метне" до някъде - няма никакъв смисъл да отказвате.
Хижа Тръстеная има добра готвачка, хубава баня и не много чисти стаи. Също така ако попаднете сред малиновите берачи ще се почувствате малцинство в хижата. А сутритна искате- неискате ще "изпушите" поне няколко цигари. Иначе хижарката беше много любезна, предложи чудесно малиново вино, тяхно производство, а на сутринта ни показа пътя.
Ден 3
Ако имате хубаво време и блягоприятни метеорологични условия, можете да опитате да направите Пробойница- Лескова, като предупреждавам - няма да е малко път. За целта е добре да тръгнете много рано и ако извадите късмет с превоз през асфалтовите участъци - да се възползвате. Нашата задача за третия ден беше Тръстеная - Хижа Лескова. По пътя се минава и през изоставената хижа Чукава, която може да ви предложи само и единствено покрив в случай на лошо време и невъзможност да се продължи.
За хижа Лескова мога да кажа само най-най-хубави неща. Хижата е много чиста и спретната. Уютна. Хижарите са сърдечни и повече от гостоприемни. единственияк малък проблем е, че ако желаете да се изкъпете ще трябва да се поливате с канче от кофа с топла вода, но от друга страна не сте лишени напълно от това удоволствие.
Ако помолите хижарката Елиф ще ви свари яйца за другия ден за изпът. Също така е възможно да си купите сирене, кашкавал, хляб, вафли и други неща за да заредите малко раниците за следващият ден. Възможно е да ви е необходимо. Хижата има и много добри условия за разпъване на палатка или още по-лесното много добър навес под който може да се спи направо в чувал срещу 2 лева туристическа такса. Не мога да не отбележа, че Елиф прави страхотни пържени картофки.
Ден 4
За този участък от пътя все още не знам кой е най-добрият вариант. Ще споделя какво наравихме ние, но също така и ще споделя и други варианти, които според мен ще са по-добри.
От Лескова се стига до местността Белият камък. Там има 3 пътя - единият е право към връх Мургаш, другият е надясно към хижа Мургаш, третият е към Зла поляна и прохода Витиня. Ние решихме да пробваме хижа Мургаш защото имахме сведения, че въпреки ремонтът има условия да приеме туристи. От Белият камък до хижата е поне 2 часа път, като на места пътят и маркировката са в много лошо състояние. На места и двете липсват. Както и да е, с мъки и лутане стигнахме до хижата и хижарят реши да ни приюти срещу 7 лева на човек в стаи по мазилка, пълни със строителни отпадъци, на легла сковани от куфражни дъски. Варянтът за баня е чешмата отвън. Предложи ни като храна разтворима супа. Да е жива и здрава баба Елиф, че ни приготви ядене сутринта за изпът. Вариантът за палатка на Мургаш също е спорен. Има условия, НО чухме история за мъж, който останал на палатка и пияните приятели на хижаря го заплашвали с пистолети. Човекът си сложил челника и в 12 през ноща тръгнал за да стигне на другия ден в хижа Кашана, където всъщтност чухме тоя разказ. Незнам какво е състоянието на хижа Мургаш в момента, но съм много сигурна, че едва ли ще се върна отново там.
За другите варианти - ако имате сили и желание се качете на връх Мургаш, ние бяхме там в 7 сутринта и гледката беше много красива, но не мисля, че си заслужава, ако не ви е на път както беше на нас. Заслужава си при други обстоятелства, когато сте в района специално за това.
Лескова - Витиня е много тежък преход и със сигурност ще струва много мъка, болка, умора и неприятни емоции. Самата туристическа спалня Витиня не предлага добри условия за пълноценна почивка и за такъв тежък преход не е добър вариант за крайна цел. Затова се навеждам на мисълта за Зла поляна. Там е равно и има къде да се опъне палатка. Също така има и овчарски колиби и кучета, ако ви притеснява да бивакувате в гората сами. Само да отбележа, че таз годишните овчари бяха пиянски дружелюбни. Толкова дружелюбни, че не може да се откачиш от тях 10 минути. Хубаво е да го имате на ум ако изберете този вариант.
Ден 5
При нас протече така: хижа Мургаш - връх Мургаш - Витиня - хижа Чавдар.
На около час-два от Зла поляна почва много лош каменист път по който минават камиони изнасящи дървен материал. Ако не са ви дебели подметките ще ми е много мъчно за вас. Камъните са големи и остри, а дължината на участъка е поне 5-6 километра. Ако някой от дърварите ви предложи да ви свали до Витиня - няма никакъв смисъл да откажете. Ще си спестите доста мъки и може би някоя травма или мазол.
За самата туристическа спалня Витиня не мога да кажа нищо, защото не отидохме до там, но не съм чула добри отзиви. Тя е просто там за да има къде да се преспи от закъсали туристи и нищо повече. От чешмата на Витиня се тръгва по асфалтовият път на юг и след това се следва маркировката на изток, югоизток. След като излезнете от асфалтовият път ще сте по черен, който ще навлезе в горичка и маркировката ще отбие в пътека покрай ограда на някакво стопанство. Скоро тая пътеке ще свърши в нищото и ще се чудите на къде да хванете. Ние се върнахме и продължихме по черният път, което беше добро решение. Изобщо по този път до хижа Чавдар ще имате доста изпусканки на маркировката и пътеката, затова ако нямате навигация бъдете с особено повишено внимание.
Самата хижа Чавдар е без никакви забележки. Има баня, топла вода, спалните са чисти, одеалата нови. Много добри ливадки около хижата за разпъване на палатка. Относно храната - хижата не предлага освен ако не се обадите предварително няколко дена по-рано, въпреки, че ние се примолихме и хижарят ни сготви леща. Хижарят Иво е малко чешит, но е и добър човек и ще ви помогне, и настани добре. Върши си работата перфектно.
Ден 6
При нас този ден се оказа по-кратък отколкото очаквахме, защото ни застигна проливен дъжд по обяд и прекарахме следобеда в спане и почивка. Накратко от хижа Чавдар на 2-3 часа е хижа Мургана, където не се отбихме, но чухме добри отзиви от хора, които са отсядали там тази година. На още няколко часа е хижа Кашана, където спряхме да обядваме и там си и останахме заради лошото време. Хиша Кашана е много уютна. Хижарят Николай е просто прекрасен човек, сготви страхотни хапванки, настани ни в бунгално с печка и собствена баня с тоалетна и топла вода. Ако минавате от там и мислите да продължите ви съветвам от все сърце да спрете за по една гъбена чорба и чай.
Ден 7
Първоначалните планове за този ден бяха хижа Кашана - хижа Свищиплаз (която беше крайна цел за миналият ден) - билото - хижа Момина поляна, до която се стига като се слезне от северната страна на билото. Хижа Свищиплаз е на около 3-4 часа от Кашана от южната страна на билото.
Първоначално от Кашана имате стръмно изкачване, вървене по билото, подсичане на връх Свищиплаз от северната страна и спускане по летния път към хижа Свищиплаз. Незнам как стои опцията да не слизате към хижата, а да продължите по билото, защото след нея следва изкачване отново към главното било. Тук ние се изгубихме поради лоша маркировка и подсекохме билото отивайки към хижа Паскал, която е на южния склон. Ако попаднете на това място и сте между билото и гората просто издряпайте до самият връх на билото или ако предпочетете подсечете го отивайки направо по синята маркировка къв хижа Паскал. От хижа Паскал се излиза на билото по зимна туристическа пътека, с която се печели много височина. Самото изкачване е около час и половина два. До колкото разбрах Свищиплаз- Паскал е предпочитаният маршрут за организираните групи Ком - Емине. След като отново сте на билото имате около 2 часа и половина път до изоставената хижа Планински извори. Изоставена е силно казано, защото тя никога не е и функционирала. Поради лошото време, дъжд и градушка които ни застигнаха там решихме да се подслоним в нея за през нощта. Самата хижа е от части конски обор. Навътре стаите са чисти от тор, но са без прозорци или каквито и да е условия. Намерихме един стар дюшек върху който си опънахме палатката и там пренощувахме.
Чешма има на около 50-100 метра от хижата посока изток.
Ще направя малък коментар за възможните маршрути. Ако не нощувате в Кашана може да го направите в хижа Свищиплаз, НО задължително се обадете преди това или поне си набавете храна от Кашана защото хижарят идва само когато знае, че ще очаква гости. Иначе може да пренощувате на палатка до самата хижа. Другият вариант е да продължите до хижа Паскал, която не е много далече, може би на 3-4 часа от Свищиплаз. Не разчитайте само на думите ми, а направете проучване за разстоянитето в сайта на българските планини, защото пиша по спомени, а и умората и облачното време са оказали влияние върху дезориентацията ми. за хижа Паскал не мога да кажа нищо, тъй като нито се отбихме до там, нито срещнахме някой, който го е направил. Самата хижа я видяхме и изглеждаше функционираща и приветлива, но не мога да кажа нищо повече.
Ако сте нощували на Свищиплаз или Паскал имате няколко варианта при хубаво време - ако сте много уморени да слезете до хижа Момина поляна, която ще ви е по-близо и ще имате време да възстановите и на другия ден отново да се качите на билото с пресни сили. Ако сте пренощували на Паскал спокойно може да продължите до хижа Ехо и дори до хижа Козя стена. Хижа Планински извори я оставете като най-най-краен вариант на безизходица от лошото време.
Ден 8
Този ден протече от хижа Планински извори по билото, през 7-8 върха, през връх Вежен, до хижа Ехо и от там до хижа Козя стена. Пътят позволява при лошо преме да се слезе от билото при Антонски превал на север до
хижа Бенковски, от там да се отиде до
хижа Вежен и при оправяне на времето отново да се излезе на билото на Каменната порта. Имайте впредвид, че по този начин се губи много височина, която после трябва да се наваксва, но при опастност от гръмотевични бури е за предпочитане. От връх Вежен се стига до
хижа Ехо.
Ние не отседнахме там тъй като се очакваше същият ден да пристигне група Ком-Емине и предпочетохме по-спокойно отмаране в следващата хижа Козя стена, която е на около 2 часа от хижа Ехо. За хижа Ехо съм чувала много добри отзиви за кухнята им. Ние лично пихме само по един чай и продължихме, като имахме едноминутен разговор с хижаря, който ни показа пътя. Като цяло съм с добри впечатления. Единственоко, което мога да отбележа като негатив е, че хората от групата Ком-Емине се оплакаха, че е трябвало да заплащат душа допълнително от нощувката.
Най-красивата част от целия път Ком-Емине за мен си остава хижа Ехо - хижа Козя стена.
Толкова много голямо разнообразие на разстителност на едно място не бях виждала никъде. Гледките са невероятни. За хижата и хижарите не мога да кажа абсолютно нищо лошо. Момчетата (общо трима) са много гостоприемни, енергични, положителни. Хижата е чиста, предлага и баня с топла вода. Кухнята е на ниво. Момчетата си познават добре работата и региона. Бяхме много добре упътени накъде да вървим и къде да внимаваме да не се объркаме. Като цяло впечатлението ми е за още едно място където ще се върна с огромно удоволствие.
Ден 9
Козя стена - Беклемето -заслон Орлово гнездо - хижа Дерменка - хижа Добрила
От хижа Козя стена се минава през изключителна местност, подсичат се 2 върха и се излиза на Троянският проход (Беклемето), от там до малко преди обяд ще сте на заслон Орлово гнездо, който предлага кухня, кафе, чай, вафли за подсилка. Също така има и спални места в случай, че така си разчетете графика, че да спите някъде там. Хижарят беше приятен положителен човек.
На няколко часа от Орлово гнездо е хижа Дерменка.
Там починахме за 10на минути и останахме с мнооого добри впечатления от домакините и гостите, както и от условията, които предлага. Упътиха ни за посоката и продължихме към хижа Добрила. Хижа Добрила предлага ресторант, много хубава баня и тоалетна. За стаите не мога да кажа, защото спахме на палатка.
Там засекохме групата Ком-Емине, които бяха направили хижа Ехо - хижа Добрила. Туристическата такса е малко висока за палатката, но условията са добри.
Ден 10
Планът за деня беше хижа Добрила - върховете Купена, Кръстец, Костенурката, Жълтец и заслон Ботев.
Изкачвайки се на билото и тъкмо да тръгнем по пътеката към Купена се появи такава мъгла, каквато само в планината може да изникне от нищото. Нямахме никаква видимост от кол до кол и затова и защото не познавахме участъка, решихме да се върнем до Добрила и от там да заобиколим всичките тези гиганти стигайки като крайна точка на хижа Васил Левски.
Този вариант е и горещо препоръчан при случай на лошо време и опастност от гръмотевични бури. Самитят участък по върховете е стръмен и каменист и малко опасен. Ако нямате добра видимост и е влажно по-добре е да се избегне, особено ако ви и липсва опит и познание за терена. На картата е отбелязан заслон Амбарица, който се намира на билото. Единственото с което мога да го оприлича е кучешка колибка, която ще е цял палат в случай на лошо време там. Но да разчитате за нещо друго на него е безсмислено.
Между хижа Добрила и хижа Васил Левски има много живописни гледки. Относно хижа Васил Левски - чиста, уютна. Има хубави бани и тоалетни. Предлага храна, много вкусни чорбици и дори салатка. Хижата е много посещавана има и възможност за палатка.
Ден 11
Хижа Васил Левски - заслон Ботев - хижа Тъжа.
От хижа Васил Левски се тръгва по общата пътека за заслон Ботев и хижа Рай. По някое време пътеките се разделят като на това място внимавате да не продължите по синята, която води към хижа Рай, НО също така да не хванете зимната маркировка, която ще ви върне на северозапад на връх Жълтец. Поддържа се зелена маркировка, която преминава към края в зимна колова маркировка и води до заслон Ботев. Това е едно много хубаво и уютно място.
Там закусихме преди обед с топла боб чорба и чай. От там изкачването на връх Ботев е най- лесно. Изкачвала съм го от хижа Плевен, от хижа Рай, спускала съм към хижа Тъжа, но честно казано заслон Ботев - връх Ботев ми се видя най-лесният начин. На върха може да пийнете много хубав чай в станцията и от там да спуснете върха и да продължите още няколко часа по билото, а след това да слезнете от него към хижа Тъжа. До хижа Тъжа има няколко начина да се стигне. Единият е да се следва зимната маркировка, през връх Русалиите, другият е да си продължите по пътеката, която отбива в един момент от пътя. Пътя заобикаля, а пътеката сече през клековете. И в двата случая ще стигнете до хижата, но ако пропуснете пътеката ще се замотате поне още 2 часа допълнително.
Хижа Тъжа е едно много спорно място. Четох всякакви коментари в нета преди да отида там и бях с малко предрасъдъци. Не мога да кажа, че видяхме лошо отношение от домакините, предлагат храна, баня. Спахме на палатка. Може би заради предубежденията останах с не толкова добро впечатление от хижаря и приятелите му, но като личен опит не мога да кажа нищо отрицателно. В много голяма близост до хижа Тъжа, може би 15-20 минуги, се намира хижа Мандрата. Доста голяма хижа, но ако решите да отседнете там по-добре се обадете предварително. Хижата функционира, срещнахме хора запътили се конкретно натам, но нищо повече не мога да дам като информация.
Ден 12
Хижа Тъжа - хижа Мандрата - хижа Мазалат - хижа Партизанска песен -хижа Узана.
За хижа Мандрата вече споменах, че не мога да напиша нищо от личен опит за съжаление. Следват много красиви местности докато се стигне до чудесната хижа Мазалат. Ако спите на заслон Ботев, хижа Мазалат ще бъде една чудесна крайна точка на вашето пътуване за деня, тъй като хижа Тъжа ще ви е прекалено близко. Хижа Мазалат е на много хубаво място, вътре е уютна, чиста. Домакините са просто чудесни.
От там се тръгва към местността Узана. Тук вече се сбогувайте с гледките на централният балкан и високите му каменни гиганти. Ще навлезете в по-ниска гориста част от планината. Местността Узана е доста претрупана с частни домове и хижи, но вие може да търсите голяма хижа с каменна основа и зелени дървени стени. За хижа Партизанска песен не мога да кажа хижа ли е, кръчма ли е, мотел ли е. Накък си не ни привлече като наш тип заведение и я подминахме продължавайки към хижа Узана. Това е още едно добро убежище в планината. Хижарката Милена е просто великолепна. Ще ви накарат да се чувствате толкова добре дошли, колкото в родният ви дом.
Ден 13
Хижа Узана - Шипченски проход - Бузлуджа - хижа Младост - хижа Българка.
Малко преди обед ще излезете на Шипченският проход и при връх Шипка. Внимавайте до там да не се объркате защото местността е с множество пътеки и трябва внимателно да се следи маркировката. Ние отново успяхме да се заблудим веднъж. На прохода може да си вземете някакви боклучета или да ядете в някоя кръчма ако ви е прилипсвал вкусът на нещо. Самият комплекс Шипка е доста обстоен и се зарекохме да се върнем някой ден специално за да го разгледаме. Този път просто го подминахме продължавайки към Бузлуджа. Минава се покрай върха и сградата - паметник, като се продължава към една местност, която не можа да ми стане много ясна. Незнам работят ли, не работят ли всички тези хотели и частни хижи. Не се отбихме и до хижа Бузлуджа.
Продължихме през вятърния парк, като преди него е нещо като хижа Младост. На нея също, така да се каже, не можахме да и хванем спатиите. Старата сграда е разрушена, има нова сграда, с много не поддържан двор, от върте се чуваше музикален канал, явно някой си почиваше, но не благоволи да излезне. Както и да е продлжихме през вятърният парк към хижа Българка. Трябва да отбележа, че този ден пристигнахме до крайната цел в 19 часа вечерта, сравнително късно спрямо другите дни. Хижата работи само по повикване на хижаря. има телефон на който пише до 16 часа. Отвън има чешма, където може да се замиете и много хубаво място за палатка под боровете. Меко и сухо. Поздрави на Милена, която ни приготви баница за през деня, та имахме и много добра вечеря.
Ден 14
Хижа Българка - гара Кръстец -ски база Грамадлива - хижа Грамадлива - хижа Химик - хижа/хостел Предела? - заслон Караиваново Хорище.
Също много дълъг ден. От хижа Българка до гара Кръстец има добър път и маркировка, но след това маркировката става лоша, на места отсъства. За туристическата спалня на гара Кръстец не мога да кажа много защото така и не я видях. Но от това което видях като обстановка и от това, което четох по форумите - не може да се разчита на нея. Гарата не е обществена гара, а е построена заради рудниците в района, не очаквайте магазинче или лафчица.
От гара Кръстец по лоша маркировка и объркани пътища се стига първо до ски база Грамадлива. Там имаше много приятни хора, единият от които сериозен планинар изкачил няколко 7 хилядници. Има условия за спане, почивка и храна.
Ние пихме по чай и продължиме към хижа Грамадлива. Не срещнахме никой там, но имаше хубави условия.
Малко по-надолу е хижа Химик, която не е точно хижа в момента. По-скоро луксозна сграда за лични нужди на собственика.Много красива и поддържана, но едва ли по джоба на всеки за нощувка. От там за най-много час сте на Прохода на републиката. Там има няколко кръчми и скъпи магазинчета. Можете да хапнете, да си поръчате питки за в раницата и от магазина да си купите още нещо за вечеря. Хижата или хостела, незнам точно какво е, го видяхме но не го посетихме и не мога да дам никаква информация за него. За всеки случай мястото не беше такова, на което бихме желали да се задържим повече от колкото е нужно и продлъжихме към заслон Караиваново хорище.
Следва една доста дълга, безкрайна гора, няколко изкачвания, на места не много хубава маркировка. В един момент, незнам точно кога, ще стигнете до една чешма, спрямо нея от дясната и страна през храсталаците се намира пътят. Нямаше да се ориентираме без старата ни навигация. Качване, гора, гора, гора и най-накрая се стига до мноого хубавата поляна на която е и интересния заслон - представлява колиба с врата.
За съжаление вече няма чешма отвън, до колкото знам преди е имало. В заслонът живеят прилепи, но това не трябва да ви притеснява. Ние си опънахме вътре палатката, затворихме си вратата и спахме добре.
Ден 15
Заслон Караиваново хорище - хижа Буковец - хижа Чумерна.
На няколко часа от заслона, през много приятна гориста местност се намира хижа Буковец. Хижата и хижарят са много хубави. Обядвахме гъбена чорба, починахме си близо час защото следващата ни крайна цел беше много близо. Хижата отвън и отвътре е страхотна, хижарят е истински хижар, който си разбира от работата, а жена му е готвачка. Ако имате път натам или имате възможност да отседнете - не се колебайте да го направите.
От хижа Буковец лесно и без напрежение се стига до хижа Чумерна. Хижата е отлично поддържана. Има баня с топла вода, много услужливи домакини. Предлагат и хубава закуска. Хижата има много добри условия за палатка. Добре е да се заредите с малко храна, защото на следващия ден ще се наложи да палаткувате 100%. Единственият проблем е, че хижарят не е много добре запознат с околността и не може да ви е от помощ при обясняването на пътя.
Ден 16
Хижа Чумерна - заслон Вратник.
От хижа Чумерна може да се качите до връх Чумерна или да заобиколите върха. И в двата случая излизате на един път. Не правете като нас - заобиколихме върха, но се объркахме в мъглата и го изкачихме от там от където трябваше да го спуснем, ако го бяхме качили. В този участък от пътя си отваряйте очите и следете внимателно накъде вървите. Минава се през Агликина поляна, много силно историческо място и на най-много час след нея е прохода Железни врата.
Не очаквайте нищо там. Няма отворени капанчета, няма хора. Пресечете главния път и ще видите от дясно на една сграда друг, който се вие. Продължавате по него и само по него. Пътя прави завои, има шанс да видите маркировка през гората, но ние не рискувахме и продължихме по пътя. Малко преди да направи остър завой на юг има табелка и пътека за изворите на Камчия и заслон Вратник. Посоката на пътеката е север- запад. След 5 минути сте при заслона. Той не става и за палатка. Бил е превърнат за съжаление в конюшна. Може да опънете палатка точно в началото на гората, като на 5 минути навърте, следвайки белите лентички ще стигнете до чешма. Мястото е много хубаво за бивакуване.
Ден 17
Заслон Вратник - град Котел.
Минавате покрай камъка-паметник Железни врата и продължавате по маркировката.
Следват дълги гори. После ливади и нещо като полета и пак гори. На места маркировката се губи за по половин час и повече. Отново гори в които има остатъци от маркировка, но внимавайте да не я изпуснете има скрито завойче, което подминахме и се запътихме към Жеравна вместо към Котел, което ни забави близо час и половина с връщането и почивката. Посоката е горе долу север- изток. Следва жълта екопътека по стъпките на Раковски, ако не се лъжа. Много лошо почистен участък с коприви и чудене накъде да хванете. Като цяло втората половина на този ден беше голямо лутане и интуиция. Следва град Котел, където има чудесни къщи за гости. Там останахме и на следващият ден за да разгледаме и да си починем.
Ден 19
Котел - Върбишки проход- хижа Върбица
Честно казано от град Котел до Върбишки проход стигнахме с мнооого късмет. Доста бързо се заблудихме и то следвайки маркировката още малко след като излезнахме от града. Ивзадихме късмет с един овчар и внучето му, които отиваха към стадата си. Те ни преведоха през пътечки и ни изведоха на маркираната пътека.
След 30 минути отново успяхме да се изгубим следвайки маркировката, която свърши в нищото. Тъкмо се връщахме към града и случайно решихме да проверим един път, който върви на север- изток. След 5 минути намерихме маркировка и с нови сили и настроение тръгнахме по него. Маркировка имаше следващите няколко часа. След това отново изчезна и си беше игра на тото. На един кръстопът, под едно дърво просто извадихме компаса и решихме да тръгнем на изток. Малко беше стресиращо защото не след дълго пътят сви на юг после на югоизток и не виждахме маркировка, но беше вече немислимо да се върнем. Аха да се изпокараме и о чудо, след 1.30 часа една маркировка ей така от нищото. Следващата след около 2 километра, по следващата така и не я видяхме. Някъде пак сме изпуснали пътеката, но в крайна сметка излезнахме малко преди Върбица, на някаква местност с минерални води и турски кафенета. От там е околок 30-40 минути до хижа Върбишки проход. Хижата е що годе чиста, предлага баня и храна, НО не позволяват да се ползва палатка. Никой не може да ви опъти накъде да продължите на дургия ден. Като цяло не бих се върнала отново там, освен ако много много много не ми се наложи.
Ден 20
Върбишки проход - Ришки проход.
Това беше планът, но за съжаление тук духът ни се пречупи. След като не намерихме на къде да хванем и повлияни от състоянието на маркировката от предишните 2 участъка, решихме да се откажем докато още ни е приятен споменът. Слезнахме до въпросната минерална вода, там май намерихме някакви табели за Ком-Емине, но така и не ги изпитахме, Хванахме стоп до Върбица, а там дойде един приятел да ни вземе и да ни откара до Иракли. От Иракли си изходихме до Емона и Емине за да завършим похода ни, макар и непълен. За да е завършена информацията за целия поход ще завърша с още няколко дена, в които ще дам евентуалните места за спане, предполагаемите часове и изобщо каквато информация имам, НО без да съм я изпробвала лично. Следващото ми Ком-Емине обезателно ще е с модерна навигация с тракове, за да може да не се лутаме, губим и ядосваме. За Ришки проход се снабдете с храна. На Ришкият проход се нощува в района на изоставен пионерски лагер, не мога да кажа нито къде е , нито как се стига до там. Пътят от Върбишки проход до този лагер го пишат около 12 часа! Имайте го в предвид и тръгнете рано, подготвени с храна и вода.
Ден 21
Ришки проход - хижа Луда камчия ИЛИ село Дъскотна.
За самата хижа Луда камчия не знам нищо, знам за опция за спане в село Дъскотна при бай Христо, който на народни цени приема в къщата си Ком-еминейци и доста добре обяснява пътя към морето. За времето на изминаване на маршрута е добре да прочетете в интернет от хора, които са го минавали.
Ден 22
Село Дъскотна - туристическа станция село Козичино.
По данните, които намерих пътя е към 10 часа. За самата станция четете из нета.
Ден 23
Село Козичино - нос Емине.
Продължителност около 10 часа. В голяма близост до Емине е Емона, но за там не знам нищо. Може би ще има къде да се преспи или поне палаткува и на другият ден на стоп към където си искате.
Това е личният ми опит по пътя. Приемам всякакви корекции, коментари, допълвания, които ще допринесат за улесняването на бъдещите комеминейци. Особено сега, когато маршрутът стана доста по-популярен. Надявам се това да доведе до по-доброто му поддържане и маркиране.
