Храна и вода

 Храна

  Трябва да кажа, че нямахме никаква дилема по този въпрос, а от самото начало се разбрахме да разчитаме на хижите за храна. И не сбъркахме. Носенето на ядене и посуда ще увеличи теглото на раниците най-малко с 5 килограма. По пътя срещнахме няколко човека, които носиха храна със себе си и сами потвърдиха колко правилно е взетото от нас решение.

   Почти във всяка хижа се предлага храна. Наистина не е великолепно меню, но има чорби, салатки, хляб, картофки и скари. Гладни няма да останете, ако разчитате на хижите. Цените също бяха приемливи на фона на конкуренцията в района.

   За дните в които знаехме, че няма да спим до хижа или за които имахме опасения относно предлагането на храна там, си носехме от предходната. Хижарите никъде не ни отказаха да ни сварят малко яйца, хляб, сирене и домати, които да можем да носим през деня, да имаме за обяд и за вечеря. 

   Като цяло процедирахме като вечер се обаждахме на хижата в която искаме да отседнем 1. За да разберем дали работи изобщо и 2. За да се осведомим дали предлагат храна. Към втората седмица се отказахме от тази си практика и извадихме късмет на две места. На хижа Чавдар, където храна не се предлага без предварителна заявка, хижаря беше така добър да ни сготви леща, след като го помолихме. На хижа Българка пристигнахме към 7 вечерта без да се обаждаме и се оказа, че хижата е затворена. Имаше телефон на хижаря, но пишеше до 16,30. Имахме късмет, че хижарката на Узана ни беше направила баница предният ден, затова си похапнахме, измихме се на чешмата и си легнахме в палатката. 

  

Затова е добре да се обаждате предварително и да знаете къде отивате.
   Все пак в раниците носехме по един пакет карамелени бонбони, бърза захар, но при тях проблема беше, че карат много на вода и в по-безводните участъци не са за предпочитане. Купихме си 300 грама сушени фурми, на които извадихме костилките, като заместител на шоколада. Имахме и по едно пакетче сурови ядки и обикновени бисквити. Всичко това носехме в случай на закъсване, но с хубава закуска на хижите  хапвахме по една-две фурми или ядки на почивка и нямахме никакви проблеми.

   Вода

Като цяло сериозно безводни участъци не помня да е имало. През повечето време аз тръгвах с 2 литра вода, а мъжа ми с 3 и ни стигаше спокойно, НО лятото беше дъждовно и не се обезводнявахме сериозно. За нашата подготовка използвахме ето този сайт  http://mikesli.free.bg/KE/KE.htm , като  копирахме графиките за да виждаме денивелациите и принтирахме на хартия. Не всички чешми са отбелязани и някои не работеха, но все пак е един добър ориентир. Ето и връзка към планинарския форум, където надълго и нашироко се разглежда къде е водата по пътя http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=5160.